Она родилась в стране, где солнце - больше, чем солнце, леса - гуще, чем леса, и цветы - гораздо красивее, чем цветы, как ни трудно это себе представить.

Родители назвали ее Дафина. В этом имени тихо переговариваются Дафнис и Хлоя, достолепно ложится на голову победителя лавровый венок, и испанский наследник ждет своего звездного часа.
А все звали ее Роня - героиня Астрид Линдгрен пока больше подходила Дафине. По характеру она была - друг. Девочки и мальчики искали общения с ней, потому что она всех понимала - то есть, любила.
Она хорошо мыслила и поэтому хорошо училась. Знала и любила русский язык - училась в СОУ 133 им. Пушкина. Чудесно рисовала и грамотно, ясно писала стихи и прозу, и это не детский лепет - вся боль юного сердца за целое человечество умещается в наивных строках. Не случайно себя Роня рисует как обычную девочку со вздернутым носом - но он улавливает божественный запах роз, моря и свежескошенной травы; девочку с тонкими и сильными руками, способными касаться других рук; девочку с взволнованными глазами, в которых тонешь вместе с цветами, улыбками, человеческим страданием; девочку с губами - много сказавшими и много скрывшими, еще не познавшими помаду, но спевшими много песен для друзей и близких.

Главной радостью своей жизни Дафи считала родителей - научивших ее радоваться чужой радости и сопереживать чужой беде.

Полтора года назад девочку сбил автомобиль, она умерла от руки шофера - женщины, на глазах у всего класса. Теперь вокруг Американского колледжа в Софии есть “Парк Дафины”, дети приносят сюда цветы, игрушки, записки, здесь есть заветные желания и предложения руки и сердца.

Девочка оставила нам свои произведения, свой талант дружить и предвидение яркой личности, что ей суждено навсегда остаться ребенком.
Дафина Георгиева (1989 - 2003)

ЕСЕНЕН ЕТЮД

Вървя по улиците. Около мен се носи дъх на фъстъци и кестени, аромат на изсъхнала шума. Мирише на дъжд и мокра земя. Дърветата приличат на страшни черни птици. Студено е.
Тревожен тътен се носи из въздуха.Вятърът размахва ръце и разпилява дъжда по земята.Аз загребвам с пълни шепи от него и хуквам по улизата с прогизнали,тежки обувки. Викам,пея,крещя,но гласът ми потъва в дъжда. Мракът връхлита рано и ме поглъща.Аз поставям в сърцето си неспокойствието на Земята.

РОДЕНА СЪМ СВОБОДНА

Събуждам се с дъжда.
Пея моите песни за слънцето.
Нося пера на птици в косите си.
Вятърът е дъхът на сочните ми устни.
Моите малки стъпки по тревата са молитва
да остана завинаги дете!

ХАРТИЕНОТО ЧОВЕЧЕ

Едно момиче си нарисувало човече,но без очи и без уста.То било много нетърпеливо и искало да излезе от листа,за да тръгне да си търси щастието.Скочило и се превърнало в хартиена фигурка.Тръгнало по белия свят.Друго дете го намерило и като видяло,че е без очи и уста,веднага му нарисувало голяма усмивка и очи като езера.Сложило го в раницата си и продължило.Хартиеното човече плакало през целия път,защото било затворено.Когато детето видяло измокрената фигурка,я оставило на прозореца,за да изсъхне.Вятърът духнал и човечето отлетяло.Така то стигнало до една сладкарница.Там лошо момче го взело,смачкало и го хвърлило в кофата за боклук.Една кола прибрала боклука и Хартиеното човече се озовало на сметище.Там то намерило много приятели -други човечета,животни,играчки от желязо, стъкло и пластмаса.Влюбило се в една стъклена балерина и точно когато решило да и каже колко я обича,вятърът духнал,Хартиеното човече отлетяло в далечни земи и продължило да търси щастието си.
До сега лети,лети,лети…

АНГЕЛИТЕ

Крила от най-чисто сребро,
очи тъй бистри,тъй нежни
и сърце може би от светлина...

***

Ели и треви,
смърчове и борове,
цялата красота
е събрана в една единствена гора.
Гората на мечтите.
Във нея не расте омраза -
райско кътче,направено от Бога.